ПРАВИЛНИК


 

ЗА


 


ДЕЙНОСТТА


 

НА


 

ОУ «Христо Ботев» с. Златар


 


 


2018-2019


УЧЕБНА ГОДИНА


 


 


 


 


 


I.Общи положения


Чл. 1. (1)Настоящият правилник определя организацията и реда за провеждане на процеса на обучение и възпитание в училището, конкретизира правата и задълженията на учителите и учениците съобразно Закона за предучилищното и училищното образование.


(2) Правилникът урежда отношенията в процеса на обучение и възпитание при пълно зачитане и уважение на човешката личност.


Чл. 2. Правилникът е задължителен за директора, учителите, учениците и служителите в училището, както и за всички други лица, които се намират на територията на училището.


Той е изработен на основание Закона за предучилищното и училищното образование обн., дв, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г. (ЗПУО) и приетите по чл. чл. 22. (2) държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование.


Чл. 3.Образованието в ОУ „Хр. Ботев” – Златарсе реализира в съответствие със следните принципи:


1. осигуряване правото на училищно образование;


2. ориентираност към интереса и към мотивацията на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;


3. равен достъп до качествено образование и приобщаване на всеки ученик;


4. равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на училищното образование;


5. запазване и развитие на българската образователна традиция;


6. хуманизъм и толерантност;


7. съхраняване на културното многообразие и приобщаване чрез българския език;


8. иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите;


9. прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на училищното образование;


Чл. 4. (1) Основните цели на образованието в  ОУ „Хр. Ботев” – Златарса:


1. интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;


2. съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност;


3. придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;


5. ранно откриване на заложбите и способностите на всяки ученик и насърчаване на развитието и реализацията им;


6. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;


7. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие;


8. формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;


9. формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;


10. познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции;


11. придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки;


12. придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.


(2) Провеждане на политики за повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище.


Чл. 5. (3) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.


(3) Училищното образование може да започне и от учебната година с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето по преценка на родителя и при готовност за училище, удостоверена при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.


Чл. 6. (1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.


(4) Правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците.


Чл. 7. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в училище по негов избор.


(2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.


Чл. 8. (1) Официалният език в системата на училищното образование е българският.


Чл. 9. (1) На учениците в системата на предучилищното и училищното образование се осигуряват условия за усвояване на български книжовен език.


(2) Усвояването на българския книжовен език е задължително за всички ученици, които се обучават в системата на предучилищното и училищното образование.


(3) Усвояването на българския книжовен език се свързва с изисквания към устната и към писмената реч.


Чл. 10. (1) Основно училище „Христо Ботев“ е общинско.


(2) Общината предоставя материалната база на училището за ползване, стопанисване, разпореждане и управление.


Чл. 11. Училището се финансира от:


1. средства по бюджета, разпределени от кмета на СО по формула, утвърдена от СОС;


2. собствени приходи от:


-дарения и целеви средства;


-инициативи на Училищното настоятелство.


 


II.Организационни форми и учебно време


Чл. 1. Училище „Христо Ботев“ е общообразователно основно от I до VII клас включително в два етапа, както следва:


1. начален – от I до IV клас включително, и


2. прогимназиален – от V до VII клас включително.


Чл. 2. Училищната подготовка е общообразователна / общообразователни учебни предмети, ЗП/, разширена /избираеми часове, ЗИП/ и допълнителна /факултативни часове, СИП/.


Чл. 3. Училищното образование се организира в последователни класовеотI доVII клас.


Чл. 4. (1) Училищното образование се организира в учебни години, които включват учебно и неучебно време.


(2) Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември


Чл. 5. (1) Учебното време за всички форми на обучение, с изключение на самостоятелната, се организира в учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове.


(2) Учебното време за самостоятелната форма се организира от училището чрез изпити и от ученика, който се подготвя самостоятелно за тях.


Чл. 6. (1) Учебната година включва два учебни срока.


(2) Продължителността на първия учебен срок е 18 учебни седмици;


(3) Продължителността на втория срок за I-IV клас е 14 учебни седмици, V-VI клас-16 учебни седмици, а за VII клас –18 учебни седмици


Чл. 7. (1) Учебният ден включва учебните часове и почивките между тях.


(2) Учебният ден започва в 8,00 часа и приключва според седмичния график, но не по-късно от 17,30 ч.


(2) (3) Общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица е:


22 часа за I клас


23 часа за II клас


27 часа за III клас


25 часа за IV клас


30 часа за V-VI клас


31 часа за VII клас.


Чл. 8. Продължителността на учебния час е 40 минути за учениците отI до IVклас /чл. 7 ал.8 от Наредбата за организацията на дейностите /слети класове/, 40 минути за учениците отVдоVII клас /чл. 7 ал.7 от Наредбата за организацията на дейностите /целодневна организация на учебния ден/


Чл. 9. (1) При непредвидени и извънредни обстоятелства продължителността на всеки учебен час по чл. 7 може да бъде намалена до 20 минути от директора на училището със заповед.


(2) В случаите и по реда на ал. 1 директорът може да намалява и продължителността на часовете за самоподготовка, занимания по интереси и дейностите по отдих и физическа активност при целодневна организация на учебния ден.


Чл.10.  Дневния и седмичен режим се утвърждава от директора и се поставя на видно място в коридора. Класните ръководители запознават родителите с него срещу подпис.


Чл. 11. За учебната 2018/2019 година графика на учебния процес се определя съгласно Заповед № РД 09-1708/29.08.2018г. на Министъра на образованието и науката.


Чл. 12. (1)Седмичното разписание се разработва в съответствие с наредбата на министъра на здравеопазването, издадена на основание на чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1,


т. 11, буква "ж" на Закона за здравето и се утвърждава със заповед от директора на училището не по-късно от 3 дни преди началото на всеки учебен срок. Представя се в РЗИ до 10 дни след началото на всеки учебен срок. Всяка наложителна промяна в разписанието се утвърждава от РЗИ до 5 дни след нанасянето й.


(4) В седмичното разписание извън броя на учебните часове се включва и часът на класа.


(5) Учебният час за спортни дейности се включва в седмичните разписания извън броя на учебните часове съобразно организацията на учебния ден и спортната база в училището.


Чл. 13. (1) За определен учебен ден директорът на училището може със заповед да определи различно от утвърденото седмично разписание разпределение на учебните часове при:


1. разместване на часове за определени дни по указания на министъра на образованието и науката и/или началника на регионалното управление на образованието (РУО) във връзка с провеждане на национални и регионални външни оценявания;


2. разместване на часове във връзка с осигуряване на заместване на отсъстващи учители;


3. необходимост от провеждане на два последователни учебни часа по един и същ учебен предмет в рамките на учебния ден, които не са предвидени в седмичното разписание за провеждане на класни работи, както и за реализиране на дейностите по


чл. 15.


 (2) В заповедта по ал. 1 задължително се описват обстоятелствата, наложили определянето на различно от седмичното разписание разпределение на учебните часове


в учебния ден.


(3) Временните размествания в седмичното разписание се поставят на информационните табла в училище.


Чл. 14. (1) По време на учебната година в зависимост от темите в учебното съдържание учениците могат организирано да посещават различни културни и научни институции и прояви, както и да участват в различни организирани прояви или изяви, които не са предмет на уреждане в наредбата по чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма, съобразно личните си предпочитания и възможностите.


(2) Преподавателите представят план за организираните посещения до две седмици от началото на срока и информират учениците и родителите. За провеждане на организираното посещение или проява/изява се изисква информирано съгласие на родителите/настойниците на учениците.


(3) За всяка организирана проява, изява или мероприятие, която не е предмет на уреждане в наредбата по чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма, директорът на училището представя предварителна информация в писмен вид за нейното провеждане на началника на регионалното управление по образованието, която задължително съдържа


и информираното съгласие на родителите/настойниците на учениците.


(4) Организираната проява, изява или мероприятие се провежда, ако в 7-дневен срок от представяне на информацията по ал. 3 не е постъпило отрицателно мотивирано писмено становище от началника на РУО.


Чл. 15. В ОУ „Христо Ботев“ се осъществява целодневната организация на учебния ден за учениците от I до VIIклас. Целодневната организация включва провеждането на учебни часове по училищния учебен план, дейности по самоподготовка, по организиран отдих и физическа активност и занимания по интереси.


Чл. 16. Целодневната организация се осъществява по разработена годишна училищна програма за целодневна организация на учебния ден в съответствие със стратегията и спецификата на училището.


(2) Годишна училищна програма за целодневна организация на учебния ден се приема от педагогическия съвет и се утвърждава от директора на училището в срок до 15 септември.


(3) Годишната училищна програма за целодневна организация на учебния ден включва организирането, разпределението и съдържанието на дейностите по самоподготовка, по организиран отдих и физическа активност и заниманията по интереси.


 Чл. 17. (1) Дейностите по самоподготовка, по организиран отдих и физическа активност и заниманията по интереси се организират в учебни часове, продължителността на които е40 мин.


Чл. 18. Учебно-възпитателният процес се организира в дневна, индивидуална, дистанционна, самостоятелна, комбинирана форма на обучение.


Чл. 19. (1) Формите на обучение в училището са:


1. дневна;


2. индивидуална;


3. самостоятелна;


4. комбинирана форма.


 (2) Обучението във всички форми, както и преминаването от една в друга, се осъществяват съгласно ЗПУО.


(3) Училището разработва индивидуален учебен план за (когато има такива):


- учениците в индивидуална форма на обучение;


- учениците със СОП, които се обучават в дневна или комбинирана форма на обучение;


- учениците, които се обучават в комбинирана форма.


Чл. 20. (1) Формата на обучение се избира от родителите на ученика при условията на чл. 12, ал. 2 на ЗПУО.


 (2) Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие за:


1. ученик, ненавършил 16 години, чиято възраст надхвърля с повече от три години възрастта за съответния клас;


2. лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище;


3. лице, прекъснало обучението си за повече от три последователни учебни години;


4. лице, което не може успешно да завърши един и същ клас повече от три учебни години;


5. ученик със специални образователни потребности.


 (3) За записване в индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма на обучение или за промяна на формата на обучение ученикът подава заявление


до директора на училището по реда на чл. 12, ал. 2 на ЗПУО.


 (4) За записване на ученика в индивидуална, самостоятелна и комбинирана форма на обучение директорът на училището издава заповед.


Чл. 21. (1) Ученици, които се обучават в дневна, индивидуална, самостоятелна и комбинирана форма на обучение могат да променят формата на обучението си преди началото на учебната година


(2) Промяната на формата на обучение се допуска и по време на учебната година, когато се преминава:


1. от дневна, в индивидуална, самостоятелна или в комбинирана форма на обучение;


2. от комбинирана в дневна форма на обучение;


 (3) За промяна на формата на обучение директорът издава заповед.


Чл. 22. (1) Индивидуалната форма на обучение включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.


(2) Индивидуалната форма на обучение може да се организира за:


1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна, вечерна или комбинирана форма за повече от 30 последователни учебни дни;


2. ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове;


3. ученици с изявени дарби;


4. ученици със специални образователни потребности при условията на чл. 107, ал. 4 от ЗПУО;/ (4) При препоръка от екипа за подкрепа за личностно развитие, която предлага промяна от дневна в индивидуална форма на обучение на ученик със специални образователни потребности, регионалният екип извършва допълнителна специализирана оценка и изразява становище относно потвърждаване или отхвърляне на препоръката. Окончателният избор за формата на обучение се прави от ученика или родителя при условията на чл. 12. От ЗПУО


5. ученици в случаите по чл. 107, ал. 2, т. 1 – 4 от ЗПУО.


(3) Директорът на училището изработва и утвърждава индивидуален учебен план.


(4) Структурата на индивидуалния учебен план на учениците по ал. 2, т. 4, както и условията и редът за утвърждаване се определят с ДОС за приобщаващото образование.


(5) За обучението в индивидуална форма на обучение се изготвя седмично разписание на основата на индивидуалния учебен план, което се утвърждава от директора на училището.


(6) Учениците по ал. 2 се записват в определен клас.


(7) Индивидуалните учебни часове се провеждат в училището. В случаите по ал. 2, т. 1, когато ученикът не може да посещава училището, учебните часове се организират в домашни или болнични условия, а в случаите по ал. 2, т. 4 – и в център за подкрепа за личностно развитие.


 (8) За учениците по ал. 2, т. 2 и 3 учебните часове от индивидуалния учебен план


могат да се организират в рамките на няколко учебни седмици.


Чл. 23. (1) Самостоятелна форма на обучение включва самостоятелна подготовка и изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.


(2) Самостоятелната форма на обучение може да се организира за:


1. ученици в задължителна училищна възраст, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма;


2. ученици в задължителна училищна възраст - по желание на ученика или родителя, по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗПУО, след решение на експертна комисия, създадена към регионалното управление на образованието.


3. ученици с изявени дарби;


4. лица, навършили 16 години.


(3) При самостоятелна форма на обучение се прилага избран от ученика утвърден училищен учебен план.


(4) Заявлението за записване в самостоятелна форма на обучение по чл. 31, ал. 4 може да се подаде и до 20 учебни дни преди изпитна сесия, определена в правилника за дейността на училището с изключение на учениците по ал. 2, т. 2.


(5) Изпитите по учебните предмети от училищния учебен план са организирани в три сесии /една редовна и две поправителни/.


(6) За лицата по ал. 2, т. 4 се допуска обучение за завършване на два класа в една година, ако са заявили това свое желание при подаване на заявлението по чл. 31, ал. 4.


Те полагат изпити за следващ клас само ако успешно са положили всички изпити, предвидени за завършване на предходния клас.


(7) Редовните изпитни сесии за учениците по ал. 2, т. 2 се организират в края на всеки учебен срок.


(8) За учениците по ал. 2, т. 2 в съответствие с чл. 112, ал. 7 от ЗПУО експертната комисия към регионалното управление на образованието, в която се включва и представител на Агенцията за социално подпомагане, осъществява контрол на всеки учебен срок на организацията и начина на провеждане на изпитните сесии и на резултатите от тях.


(9) Учениците по ал. 2, т. 2, които не са положили успешно в рамките на една редовна сесия два и повече изпита за определяне на годишна оценка по учебните предмети от училищния учебен план, продължават обучението си при спазване на изискванията на ЗПУО в друга форма на обучение, препоръчана от екипа за подкрепа за личностно развитие.


Чл. 24. (1) Комбинираната форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план.


(2) Комбинираната форма на обучение може да се организира за:


1. ученик със специални образователни потребности;


2. ученик с изявени дарби;


3. ученик в класовете от основната степен на образование, преместен в училище, в което не се изучава чуждият език, който ученикът е изучавал преди преместването си,


при условие че в населеното място няма училище от същия вид, в което този език да се


преподава;


4. ученик в VІІ клас, преместен в училище, в което не се изучава учебен предмет от разширената подготовка, който ученикът е изучавал преди преместването си, ако преместването се извършва след началото на втория учебен срок.


(3) Комбинираната форма на обучение по ал. 2. т. 1 се осъществява:


1. съобразно индивидуалното развитие на ученика, като е подходяща за ученици от аутистичния спектър; ученици с множество увреждания или друго състояние, което води до трудности в обучението при условията на дневна форма на обучение.


2. за ученици със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални учебни програми, чиито родители/настойници са заявили това желание


пред директора на съответното училище, и за които е изразено такова становище от екипа по чл. 188, ал. 1 от ЗПУО.


3. по заявление от родителя/настойника за обучение в комбинирана форма, като в 7-дневен срок от неговото постъпване директорът на училището издава заповед за създаване на екип по чл. 188, ал. 1 от ЗПУО, ако за ученика не е сформиран вече такъв


екип. В екипа при необходимост може да се канят и други специалисти.


4. екипът по чл. 188, ал. 1 от ЗПУО има за цел да установи необходимостта от организиране на комбинирана форма за конкретния ученик, от разработване на индивидуален учебен план и индивидуални учебни програми за обучението му, както и


да определи учебните предмети, по които ще се осъществява индивидуалното обучение


на ученика.


5. по преценка на екипа и в съответствие с потребностите на ученика членовете на екипа, както и учителите по съответните учебни предмети, разработват индивидуален


учебен план и индивидуални учебни програми за комбинирана форма на обучение в 30-


дневен срок след издаване на заповедта на директора на училището за създаването на


екипа.


6. индивидуалното обучение може да се провежда за не повече от 30% от броя на учебните часове по учебните предмети от съответния учебен план, по който се извършва обучението в комбинирана форма.


7. индивидуалният учебен план и индивидуалните учебни програми за комбинирана форма на обучение се утвърждават от директора на училището.


8. за всеки ученик, който се обучава в комбинирана форма на обучение, съгласувано с родителя/настойника, се изготвя седмично разписание, съобразено с психо-физическите особености и индивидуалните потребности на ученика. Седмичното разписание се утвърждава от директора на училището.


9. индивидуалното обучение включва учебни часове и оценяване на компетентностите на учениците чрез текущи проверки по индивидуална учебна програма.


 


III.Оценяване на резултатите от обучението на учениците


 


Чл. 1. (1) Оценяването се осъществява:


1. в процеса на училищното обучение;


2. в края на клас или на етап от степен на образование;


3. при завършване на степен на образование.


(2) В зависимост от оценяващия оценяването може да е:


1. вътрешно – когато оценката се поставя от обучаващия учител;


2. външно – когато оценката се поставя от комисия или от лице, различно от обучаващия учител.


(3) В зависимост от обхвата си оценяването може да е:


1. национално – обхваща ученици от един клас в цялата страна;


2. регионално – обхваща ученици от един клас в рамките на една или няколко области;


3. училищно – обхваща ученици от един клас в рамките на отделно училище.


(4) В зависимост от организацията може да е:


1. групово – обхваща част или всички ученици от една или повече паралелки;


2. индивидуално – за отделен ученик.


Чл. 2. (1) Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити.


(2) Текущите изпитвания се осъществяват в процеса на училищното обучение, а изпитите – в процеса на училищното обучение, както и при завършване на етап и/или степен на образование.


(3) Изпитите в процеса на училищното обучение са:


1. приравнителни;


2. за определяне на срочна или на годишна оценка по учебен предмет или модул;


3. за промяна на оценката.


(4) Изпитите при завършване на клас, етап и/или степен на образование са:


1. изпити за установяване на постигнатите резултати от обучението и съответствието им с компетентностите, определени в учебната програма по учебен предмет за определен клас;


2. изпити за установяване на постигнатите резултати от обучението и съответствието


им с компетентностите, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка за определен етап от степента на образование;


Чл. 3. (1) Въз основа на установените резултати от изпитванията и изпитите се поставя оценка.


(2) Оценката е показател за степента, в която са постигнати компетентностите, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка, в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка и/или в държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия и/или в учебната


програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас.


(3) В зависимост от функцията си поставената оценка може да бъде:


1. текуща оценка – установява степента на постигане на конкретните учебни цели и осигурява текуща информация за резултатите от обучението на ученика;


2. срочна оценка – установява степента на постигане на учебните цели в края на учебния срок и има обобщаващ характер за резултатите от обучението на ученика по учебния предмет и/или модул през съответния срок;


3. годишна оценка – установява степента на постигане на учебните цели в края на учебната година и има обобщаващ характер за резултатите от обучението на ученика по учебния предмет и/или модул през годината;


4. окончателна оценка – установява степента на постигане на резултатите от обучението в края на етап, формира се само в края на първия и на втория гимназиален етап на средното образование и има обобщаващ характер за резултатите от обучението на ученика по даден учебен предмет и/или модул през съответния етап.


(4) Текущата, срочната и годишната оценка, както и оценката, която се поставя след полагане на изпит, в случаите когато тя не е слаб (2), не може да се променя.


Чл.4. (1) Оценката съдържа качествен и количествен показател. Оценките, които може да се поставят, са отличен (6), много добър (5), добър (4), среден (3), слаб (2).


(2) Качественият показател, който определя степента на постигане на очакваните резултати от обучението, е:


1. отличен – ученикът постига напълно очакваните резултати от учебните програми.


В знанията и уменията няма пропуски. Усвоени са всички нови понятия и ученикът ги


използва правилно. Притежава необходимите компетентностите и може да ги прилага


самостоятелно при решаване на учебни задачи в различни ситуации. Действията му са


целенасочени и водят до краен резултат;


2. много добър – ученикът постига с малки изключения очакваните резултати от учебните програми. Показва незначителни пропуски в знанията и уменията си. Усвоил е новите понятия и като цяло ги използва правилно. Доказва придобитите компетентности приизпълняване на учебни задачи в познати ситуации, а нерядко – и в ситуации, които не са изучавани в клас, макар това да става с известна неувереност. Действията му са целенасочени и водят до краен резултат, който извън рамките на изучените ситуации може да не е съвсем точен;


3. добър – ученикът постига преобладаващата част от очакваните резултати от учебните програми. Показва придобитите знания и умения с малки пропуски и успешно се справя в познати ситуации, но се нуждае от помощ при прилагането им в непознати


ситуации. Усвоени са преобладаващата част от новите понятия. Действията му съдържат неточности, но в рамките на изученото водят до краен резултат;


4. среден – ученикът постига само отделни очаквани резултати от учебните програми.


В знанията и в уменията си той има сериозни пропуски. Усвоени са само някои от новите понятия. Притежава малка част от компетентностите, определени като очаквани резултати в учебната програма, и ги прилага в ограничен кръг алгоритмизирани и изучавани в клас ситуации с пропуски и грешки. Действията му съдържат недостатъци и рядко водят до краен резултат;


5. слаб – ученикът не постига очакваните резултати от учебните програми, заложени като прагова стойност за успешност и зададени чрез степента на позитивен измерител


„среден“.


 (5) Оценките от националното външно оценяване в края на VІІ клас се изразяват само с количествени показатели – в брой точки, без да се приравняват към оценките по ал. 1.


(6) Въз основа на установените резултати от изпитванията на учениците от I – III клас се поставят оценки само с качествен показател.


(7) В случаите по ал. 6 системата от качествени показатели се определя със заповед на


директора на училището след решение на педагогическия съвет. При преместване на ученик копие от заповедта се прилага към документацията.


(8) На учениците със специални образователни потребности (СОП), които се обучават


по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: "постига изискванията", "справя се" и "среща затруднения".


(9) Когато се установи, че учениците по ал. 8 са постигнали изискванията на учебната


програма по учебен предмет от училищния учебен план, се поставя оценка по ал. 1 и по този учебен предмет и обучението по индивидуална учебна програма по този учебен предмет се преустановява.


Чл. 5. (1) Текущите изпитвания се осъществяват ритмично и системно през първия и


през втория учебен срок.


(2) В триседмичен срок от началото на учебната година чрез текущо изпитване се установява входното равнище на учениците по учебни предмети или модули, които са


изучавали през предходната учебна година в задължителните учебни часове.


(3) Текущото изпитване по ал. 2 е писмено и има диагностична функция с цел установяване на степента на усвояване на основни понятия, факти и закономерности и на придобитите компетентности, които ще се надграждат през учебната година, както и


идентифициране на дефицитите и предприемане на мерки за преодоляването им.


Чл. 6. (1) Освен ако в съответната учебна програма не е определено друго, минималният задължителен брой текущи изпитвания по учебен предмет или модули за всеки учебен срок е:


1. две текущи изпитвания по учебни предмети или модули, изучавани по училищен


учебен план с до два учебни часа седмично;


2. три текущи изпитвания по учебни предмети или модули, изучавани по училищен


учебен план с 2,5 – 3,5 учебни часа седмично;


3. четири текущи изпитвания по учебни предмети или модули, изучавани по училищен учебен план с 4 и повече учебни часа седмично.


(2) В минималния задължителен брой текущи изпитвания по ал. 1 не се включва текущото изпитване по чл. 11, ал. 2.


Чл. 7. (1) Според формата текущите изпитвания са устни, писмени и практически, а


според обхвата – индивидуални и групови.


(2) След установяване на постигнатите резултати при текущите изпитвания на учениците се поставят текущи оценки.


(3) При текущите устни и практически изпитвания оценяващият е длъжен да аргументира устно оценката си пред ученика, а при текущите писмени изпитвания –


писмено.


(4) Когато текущите изпитвания се осъществяват въз основа на проект, представянето на проекта може да е в устна, в писмена и/или в практическа форма.


Чл. 8. (1) При индивидуалните устни изпитвания ученикът дава устни решения и отговори на индивидуално поставени задачи или въпроси.


(2) При индивидуалните писмени изпитвания ученикът дава писмени решения и отговори на индивидуално поставени задачи или въпроси. Индивидуалните писмени изпитвания се извършват за не повече от един учебен час.


(3) При индивидуалните практически изпитвания ученикът изпълнява практически дейности, определени в индивидуално поставено практическо задание.


Чл. 9. (1) При груповите устни изпитвания всеки ученик дава индивидиуални устни решения и отговори на групово поставени задачи или въпроси.


(2) При груповите писмени изпитвания всеки ученик дава индивидиуални писмени решения и отговори на групово поставени задачи или въпроси.


(3) При груповите практически изпитвания всеки ученик изпълнява индивидуално или в екип практически дейности, определени в групово поставено практическо задание.


(4) При груповите изпитвания се поставя текуща оценка индивидуално за всеки ученик.


Чл. 10. (1) Контролната работа е групово писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците след приключване на обучението по определена част (раздел) от учебното съдържание по учебния предмет.


(2) Контролната работа се провежда за не повече от един учебен час.


(3) Времето за провеждане на контролната работа на ученици с интелектуални затруднения, може да бъде удължено, ако това е определено с плана за подкрепа на ученика по държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.


Чл. 11. (1) Класната работа е групово писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците по учебния предмет в края на учебния срок.


(2) Класна работа се провежда по:


1. български език и литература и по математика


(3) Класната работа по математика при обучение за придобиване на общообразователна подготовка се провежда за един учебен час.


(4) Класната работа по български език и се провежда в два слети учебни часа.


Чл. 12. (1) Контролните и класните работи се коригират и рецензират от преподаващия учител и се връщат на учениците за запознаване с резултатите.


(2) Оценяващият анализира и обобщава резултатите от контролните и класните работи, като в срок до две седмици след провеждането им уведомява учениците за направените изводи.


Чл. 13. (1) Контролните и класните работи се провеждат по график при спазване на следните изисквания:


1. за една и съща паралелка не може да се провежда повече от една класна или една контролна работа в един учебен ден;


2. за една и съща паралелка в една учебна седмица не могат да се провеждат повече от


две класни и/или контролни работи;


3. не се провеждат класни работи в последната седмица от учебния срок.


(2) Графикът по ал. 1 се изготвя по предложение на учителите по съответния учебен предмет, утвърждава се от директора на училището до две седмици след началото на всеки учебен срок и се поставя на общодостъпно място в училището.


(3) За графика по ал. 1 учителите по съответния учебен предмет информират учениците, а класните ръководители – родителите (настойниците, попечителите).


Чл. 14. (1) Изпитните материали за писмените текущи изпитвания, в т.ч. и за класните и контролните работи, са ориентирани към установяване на постигнатите компетентности като очаквани резултати от обучението, определени с учебната програма по учебния предмет или модул за съответния клас, и включват задачи от различен вид и на различни познавателни равнища, балансирани с оглед на целта на изпитването.


Чл. 15. (1) Срочната оценка се формира от учителя, като се отчитат компетентностите


на ученика върху учебното съдържание по съответния учебен предмет или модул, изучаван през учебния срок за придобиване на общообразователната или разширената подготовка и при вземане предвид на текущите оценки.(2) По учебните предмети, изучавани в I – IІІ клас не се формира срочна оценка.


(3) Не се формира срочна оценка и при обучение по индивидуални учебни програми на ученици със СОП по учебните предмети, по които оценяването е с качествените оценки


по чл. 9, ал. 8.


(4) За учениците в начален етап, получили качествена оценка, която показва, че не са усвоили компетентностите, определени в учебната програма за съответния клас, или получили срочна оценка слаб (2) по определен учебен предмет, се организира допълнителнообучение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗПУО по график, утвърден от директора на училището.


(5) Срочна оценка не се формира без наличието на минималния брой текущи изпитвания по чл. 12, ал. 1 поради отсъствие на ученика в повече от 25 % от часовете по учебния предмет в съответния вид училищна подготовка. В този случай ученикът полага изпит за определяне на срочна оценка по чл. 7, ал. 3, т. 2.


(6) Не се оформя срочна оценка по учебния предмет физическо възпитание и спорт за ученици, освободени по здравословни причини от изучаването му, ако продължителността на освобождаването не позволява осъществяването на минималния задължителен брой текущи изпитвания по чл. 12, ал. 1. В този случай срещу учебния предмет в училищната документация се записва „освободен“.


(7) Срочната оценка се формира не по-рано от една учебна седмица и не по-късно от


два учебни дни преди приключване на съответния учебен срок.


Чл. 16. (1) Годишната оценка се оформя от учителя по съответния учебен предмет или модул, като се отчитат постигнатите компетентности на ученика върху учебното съдържание, изучавано през учебната година за придобиване на общообразователната,


разширената подготовка, и при вземане предвид на срочните оценки.


(2) За учебен предмет, който по училищен учебен план се изучава само през един от сроковете, се формира годишна оценка въз основа на съответната срочна оценка.


 (4) Само годишна оценка се формира и при обучение по индивидуални учебни програми на ученици със СОП по учебните предмети, по които оценяването е с качествените оценки по чл. 9, ал. 8.


(5) За резултатите от обучението:


1. в І клас по всички учебни предмети се формира обща годишна оценка с качествен показател;


2. във II и в III клас по всеки учебен предмет се формира годишна оценка с качествен


показател;


3. от IV до VII клас по всеки учебен предмет или модул се формира годишна оценка с


качествен и количествен показател.


(6) Годишна оценка не се формира на учениците, обучавани в дневна и в комбинирана форма, по учебен предмет или модул, ако отсъствията на ученика от учебни часове през втория учебен срок надхвърлят 25% от учебните часове по съответния предмет или модул, предвидени по училищния учебен план за съответната паралелка, и това не позволява да бъде осъществен минималният брой текущи изпитвания по чл. 12, ал. 1. В този случай ученикът полага изпит за определяне на срочна оценка по чл. 7, ал. 3, т. 2


(10) Не се поставя годишна оценка по учебния предмет физическо възпитание и спорт


за ученици, освободени по здравословни причини от изучаването му през двата учебни срока. В този случай срещу учебния предмет в училищната документация се записва „освободен“.


(11) Годишната оценка по учебния предмет физическо възпитание и спорт за ученици,


освободени по здравословни причини от изучаването му през един учебен срок, е срочнатаоценка за учебния срок, през който учебният предмет е изучаван.


Чл. 17. (1) Срочната и годишната оценка се формират в съответствие с определеното в учебната програма съотношение между текущите оценки от устните писмените и практическите изпитвания, в т.ч. и от класните и/или контролните работи, и участието на ученика в учебния процес (работа в час, изпълнение на домашни работи, изпълнение на практически задачи, работа по проекти).


(2) Срочните и годишните оценки на учениците от ІV до VII клас се формират с точност до цяло число, с изключение на случаите по чл. 23, ал. 8.


Чл. 18. (1) Учителят лично вписва поставените от него оценки в съответната задължителна училищна документация.


(2) Сроковете за вписване на оценките в документацията по ал. 1 са:


1. в деня на изпитването – за текущите оценки от устните и от практическите изпитвания;


2. до две седмици след провеждане на изпитването – за текущите оценки от писмените изпитвания;


3. в деня на оформянето им – за срочните и за годишните оценки.


 


IV.Завършване на клас, етап и степен на образование


Чл. 1. (1) Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко "среден (3)" по всички учебни предмети или модули, предвидени в училищния учебен план за съответния клас в задължителните и в избираемите учебни часове.


(2) Ученик, успешно завършил определен клас, продължава обучението си в следващия клас.


(3) Ученик в началния етап на основно образование продължава обучението си в следващия клас независимо от годишните си оценки по изучаваните учебни предмети, ако се обучава в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и неговата възраст е съответната за този клас или я надхвърля, но с не повече от три години.


Чл. 2. (1) Оценките по всеки учебен предмет при завършване на начален етап на основно образование са годишните оценки по учебния предмет, изучаван в IV клас в задължителните и в избираемите учебни часове.


(2) Когато ученикът е освободен по здравословни причини от изучаването на учебния


предмет физическо възпитание и спорт и през двата срока на IV клас, срещу учебния предмет в задължителната училищна документация се записва „освободен“.


(3) Оценките по ал. 1 се записват в удостоверението за начален етап на основно образование, в т.ч. и оценките, които са слаб (2).


Чл. 3. (1) Ученик, който има годишна оценка "слаб (2)" по учебен предмет или модул, полага изпит за промяна на оценката по учебния предмет или модул при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.


(2) В случаите по ал. 1 ученик, който не се е явил или не е положил успешно изпита за промяна на оценката, повтаря класа.


Чл. 4. (1) Оценките по всеки учебен предмет при завършване на прогимназиалния етап на основното образование са годишните оценки по учебния предмет, изучаван във всеки от класовете - V, VI и VII, от прогимназиалния етап в задължителните и в избираемите учебни часове, а в спортните училища - и във факултативните учебни часове по учебен предмет от специализираната подготовка.


(2) Когато ученикът е освободен по здравословни причини от изучаването на учебния предмет физическо възпитание и спорт или на учебен предмет от специализираната подготовка в спортно училище и през двата срока на определен клас, срещу учебния предмет за съответния клас в задължителната училищна документация се записва „освободен".


(3) Оценките по ал. 1 се записват в свидетелството за основно образование.


 


V.Изпити в системата на образованието


Чл. 1. (1) Учениците от I до ІІІ клас включително, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма за съответния клас, както и учениците от ІV клас, които имат годишна оценка "слаб (2)" по учебен предмет, не полагат изпити за промяна на оценката и не повтарят класа, ако са се обучавали в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и възрастта им е съответната за този клас или я надхвърля, но с не повече от три години.


(2) За учениците по ал. 1, с изключение на тези, които са се обучавали в самостоятелна форма, задължително се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.


(5) Поправителните изпити се полагат върху учебното съдържание, включено в учебната програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас и за съответния вид подготовка.


(6) Поправителните изпити се организират в редовни и в допълнителни сесии.


(7) Редовните поправителни сесии са две и се провеждат до две седмици след приключване на учебните занятия и до две седмици преди началото на учебната година по ред, определен със заповед на директора на училището.


(9) Учениците, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити на редовните сесии, могат да се явят на


допълнителна поправителна сесия по ред, определен със заповед на директора на училището, но не по-късно от 10 октомври.


Чл. 2. (1) Ученик със специални образователни потребности не повтаря класа.


(2) За обучението на ученик със специални образователни потребности, който има годишна оценка "слаб (2)" по учебен предмет, по преценка на екипа за подкрепа за личностно развитие в следващия клас може да се разработва индивидуална учебна програма по съответния учебен предмет.


(3) В случаите по ал. 2, когато за ученика не е разработена индивидуална учебна програма по учебния предмет, по който има оценка "слаб (2)", през следващата учебна година той полага изпит за промяна на оценката по този учебен предмет.


Чл. 3. Ученик, който е в самостоятелна или задочна форма, при повтаряне на класа се обучава и се явява на изпити само по учебните предмети или модули, по които има оценка "слаб (2)".


Чл. 4. (1) На учениците, завършили обучението си в I, II и III клас, се издава удостоверение за завършен клас.


(2) Извън случаите по ал. 1 завършено обучение в определен клас се удостоверява с ученическа книжка.


Чл. 5. (1) Учениците, завършили обучението си в IV клас, получават удостоверение за завършен начален етап на основно образование.


(2) Документът по ал. 1 дава право на продължаване на обучението в прогимназиалния етап на основно образование.


Чл. 6. (1) Учениците, завършили успешно VІІ клас, придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование. Свидетелството дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование, както и на обучение за придобиване на професионална квалификация.


(2) Учениците по чл. 120, ал. 7, завършили обучението си в VII клас, получават удостоверение за завършен VІІ клас, което им дава право да продължат обучението си в VІІІ клас и на професионално обучение.


Чл. 7. (1) Изпити за определяне на срочна оценка по учебен предмет или модул се полагат от:


1. учениците, обучавани в дневна и в комбинирана форма при обучението при условията и по реда на дневна форма, чиито отсъствия надхвърлят 25% от учебните часове по отделен предмет или модул, предвидени по училищния учебен план за съответната паралелка през учебния срок, което не позволява да бъде формирана срочна оценка поради невъзможност да бъде осъществен минималният брой текущи изпитвания по чл. 12, ал. 1 при спазване на принципа за ритмичност по чл. 11, ал. 1;


2. учениците, обучавани в индивидуална форма, които до началото на втория учебен срок се преместват от форма на обучение, при която не се прилага текущо оценяване, или започват обучението си в системата на училищното образование;


3. учениците, обучавани в комбинирана форма в случаите по чл. 114, ал. 3, т. 3 и 4 от


ЗПУО при условията на индивидуално обучение, които до началото на втория учебен срок се преместват от форма на обучение, при която не се прилага текущо оценяване, или започват обучението си в системата на предучилищното и училищното образование;


(2) Изпитът за определяне на срочна оценка се полага върху учебното съдържание, включен  в учебната програма по съответния учебен предмет или модул, изучавано през съответния учебен срок и за съответния вид подготовка.


Чл. 8. (1) Изпити за определяне на годишна оценка по учебен предмет или модул се


полагат от:


1. учениците, обучавани в самостоятелна форма на обучение;


2. учениците, обучавани в индивидуална форма на обучение, които


след началото на втория учебен срок се преместват от форма на обучение, при която не се прилага текущо оценяване, или започват обучението си в системата на предучилищното и училищното образование;


3. учениците, обучавани в комбинирана форма в случаите по чл. 114, ал. 3, т. 3 и 4 от


ЗПУО при условията на индивидуално обучение по реда на самостоятелната форма, които след началото на втория учебен срок се преместват от форма на обучение, при която не се прилага текущо оценяване, или започват обучението си в системата на предучилищното и училищното образование;


4. в случаите по чл. 23, ал. 6, когато учениците нямат годишна оценка по учебен предмет.


(2) Изпитът за определяне на годишна оценка се полага върху учебното съдържание, включено в учебната програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас и за съответния вид подготовка.


Чл. 9. (1) Изпитите в процеса на обучение се провеждат от:


1. училищна комисия по организирането на изпита;


2. училищна комисия по оценяването.


(2) В състава на комисията по ал. 1, т. 1 не може да се определят лица, които заемат учителска длъжност по учебния предмет, по който се провежда изпитът.


(3) В състава на комисията по ал. 1, т. 2 се определят лица, които заемат учителска длъжност по учебния предмет, по който се провежда изпитът, в същото или в друго училище..


(5) Комисиите по ал. 2, т. 2 се състоят най-малко от двама членове, единият от които е


председател.


(6) За провеждане на изпитите за промяна на оценката директорът на училището издава заповед за определяне на комисиите по ал. 2.


(7) В заповедта по ал. 6 за всеки изпит се определят датата на провеждане, началният час, съставът на всяка комисия, срокът за изготвяне на изпитните материали, времето и


мястото за проверка на изпитните работи, срокът и мястото за оповестяване на резултатите от изпита.


(8) Съобщение за датата, мястото и началния час на изпита, както и за срока и мястото


за оповестяване на резултатите се публикува на интернет страницата на училището и се


поставя на общодостъпно място в училището най-късно три дни преди датата за провеждане на изпита.


Чл. 10. (1) Според формата си изпитите в процеса на училищното обучение са:


1. писмени;


2. практически;


3. комбинация от писмена и устна част;


4. комбинация от писмена и практическа част.


(2) Изпитите в процеса на училищното обучение са писмени.


(3) Изпитите в процеса на училищното обучение са практически по учебните предмети:


1. физическо възпитание и спорт;


2. музика – за II-IV клас;


3. изобразително изкуство – за II-IV клас;


4. технологии и предприемачество – II-IV клас;


 (4) Изпитите в процеса на училищното обучение са комбинация от писмена и устна част по учебните предмети:


1. български език и литература – за II-IV клас;


2. чужди езици.


(5) Изпитите в процеса на обучение са комбинация от писмена и практическа част по учебните предмети музика, изобразително изкуство и технологии и предприемачество и информационни технологии.


(6) Продължителността на изпитите в процеса на училищното обучение е:


1. за класовете от началния етап на основната степен:


а) един астрономически час – в случаите, когато изпитът е писмен или практически;


б) до 20 минути – за устната част в случаите, когато изпитът е комбинация от писмена и устна част;


в) до 40 минути – за писмената или за практическата част, в случаите, когато изпитът включва писмена или практическа част;


2. за класовете от прогимназиалния етап на основната степен:


а) два астрономически часа – в случаите, когато изпитът е писмен;


б) до 30 минути – за устната част в случаите, когато изпитът е комбинация от писмена и устна част;


Чл. 11. (1) Отстранява се от съответния изпит в процеса на училищното обучение и напуска залата ученик, който:


1. преписва от хартиен носител;


2. преписва от данни, съдържащи се в технически устройства (мобилни телефони,


калкулатори, таблети и др.);


3. преписва от работата на друг ученик;


4. използва мобилен телефон или друго техническо средства за комуникация;


5. изнася извън залата изпитни материали или информация за съдържанието им;


(2) За отстраняването на ученика се съставя протокол, подписан от членовете на комисията по чл. 40, ал. 1, т. 2, като в протокола задължително се посочват  нарушителят, нарушението и кога е извършено.


(3) Изпитната работа на ученик, отстранен от изпит в процеса на училищното обучение при условията и по реда на ал. 1, не се оценява.


(4) В случаите по ал. 1 ученикът може да се яви отново на съответния изпит на следващата изпитна сесия.


Чл. 12. (1) Националното външно оценяване по чл. 47, ал. 1, т. 1 се провежда в края на


ІV клас.


(2) Освен основните цели по чл. 44, ал. 1, т. 1, 2 и 4, националното външно оценяване


в края на началния етап на основната образователна степен има за цел и измерване на


степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на българския език и на математиката, придобити в класовете от етапа.


(3) Изпитите при националното външно оценяване по ал. 1 са по учебните предмети български език и литература и математика и се провеждат под формата на тест.


(4) Преди началото на всяка учебна година министърът на образованието и науката със заповед може да определи и други учебни предмети, извън посочените в ал. 3, по които


да се проведе национално външно оценяване по ал. 1. В заповедта се определя и форматът на теста.


(5) Тестът по български език и литература включва диктовка, текст за четене с разбиране и задачи към него – с избираем отговор и със свободен отговор.


(6) Тестът по математика включва задачи с избираем отговор и задачи със свободен отговор.


(7) Националното външно оценяване по ал. 1 се провежда във всички училища, в които се осъществява обучение в IV клас.


(8) Ученици със СОП, които са интегрирани в училищата, в които се осъществява обучение в IV клас, и се обучават по индивидуални учебни програми, полагат изпитите по ал. 3 по преценка на училищния екип за подкрепа за личностно развитие след обсъждане с родителя (настойника, попечителя).


(9) Оценката на ученика на всеки от изпитите по ал. 3 се изразява като процент от максималния брой точки и се записва в точки, които се приравняват към оценките по чл. 9, ал.1.


Чл. 13. (1) Националното външно оценяване по чл. 47, ал. 1, т. 2 се провежда в края на


VII клас.


(2) Освен основните цели по чл. 44, ал. 1, т. 1, 2 и 4, националното външно оценяване


в края на прогимназиалния етап на основната степен на образование има за цел и измерване на степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на българския език и на математиката, придобити в класовете от етапа.


(3) Изпитите при националното външно оценяване по ал. 1 са по учебните предмети български език и литература и математика и се провеждат под формата на тест.


(4) Извън изпитите по ал. 3 всеки ученик по свое желание може да положи и изпит по учебния предмет чужд език, изучаван в задължителните учебни часове, чрез което се измерва степента на постигане на отделни езикови компетентности в областта на съответния чужд език.


(5) Преди началото на всяка учебна година министърът на образованието и науката със заповед може да определи и други учебни предмети, извън посочените в ал. 3 и 4, по които да се проведе национално външно оценяване по ал. 1. В заповедта се определя и


форматът и на теста.


(6) Тестът по български език и литература включва задачи с избираем отговор, задачи с кратък свободен отговор, както и създаване на текст.


(7) Тестът по математика включва задачи с избираем отговор и задачи със свободен отговор.


(8) Тестът по чужд език включва задачи с избираем отговор и задачи с кратък свободен отговор, както и създаване на текст.


(9) Националното външно оценяване по ал. 1 се провежда във всички училища, в които се осъществява обучение в VII клас.


 


VI.Признаванена резултати от ученето в други държави


Чл. 1. (1) Признаването е официално писмено потвърждение на съответствието на завършени периоди от училищно обучение или на етапи и степени на образование в училища на чужда държава с тези в училищното образование в Република България.


Чл. 2. (1) Завършен период, клас, етап, завършена степен на училищно образование


в училище на чужда държава се удостоверява с документ, издаден от училище, създадено по законоустановения ред в страната, в която са издадени документите, и считано за част от системата на светското училищно образование на съответната държава.


(2) Завършено обучение за придобиване на компетентности по учебните предмети български език и литература, история и цивилизации, география и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, осъществено от финансирани при условията и по реда на ЗПУО организации на българи, живеещи извън Република България, се удостоверява с документ, издаден в съответствие с държавния образователен стандарт за информацията и документите.


(3) Завършен период, клас, етап или завършена степен на училищно образование в училище от системата на Европейските училища се удостоверява с документ, издаден от съответното училище.


Чл. 3. (1) Признаването е официално писмено потвърждение на съответствието на завършен период, клас, етап, завършена степен на училищно образование в училище на чужда държава или в училище от системата на Европейските училища с тези в училищното образование в Република България.


Чл. 4. (1) Признаването на завършен период или клас за класовете от VІІ до VІII


включително, както и признаването на основно образование, се извършва от експертна комисия към всяко РУО.


(2) Комисията по ал. 1 е седемчленна и се определя със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на началника на РУО.


(3) Признаването на завършен период или клас за класовете от І до VІ клас включително се извършва от директора на приемащото училище, в което лицето желае


да продължи обучението си.


Чл. 5. (1) Желаещите признаване на завършен период, клас, етап, на завършена степен на училищно образование по документи, издадени от училища на чужди държави, подават следните документи:


1. заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката;


2. документ за училищно образование;


3. документ, в който се посочва какви права дава документът по т. 2 за продължаване на образованието, в случаите, когато това не е посочено в документа по т. 2;


5. превод на български език на документите по т. 2, 3 и 4 от заклет преводач;


6. документ за последния завършен клас в българско училище (ако има такъв) преди обучението в училище на чужда държава;


7. документ за платена държавна такса – за документи, подадени в РУО.


(2) Документите по ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 7 се подават в оригинал, а документите по т. 6 – в оригинал или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа.


(3) Допълнително при необходимост се представят и други документи, свързани с признаването, посочени от комисията или директора на приемащото училище.


(5) Документите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 и по ал. 3 се легализират, превеждат и заверяват в съответствие с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, с подписаните договори между Република България и


държавата, в която са издадени, или по реда на Правилника за легализациите, заверките


и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.) с изключение на документите, издадени от училище в системата на Европейските училища, които не се легализират.


(4) При признаване на завършен период или клас за класовете от І до VІ клас включително директорът на приемащото училище извършва оценка на представените


документи и издава заповед за признаване и записване в училището или за отказ за признаване, като отчита:


1. продължителността на обучението;


2. вида на училището, в което е проведено обучението;


3. изучаваните учебни предмети (ако има такива);


4. правата, които дава документът в страната, в която е издаден.


(5) Директорът се произнася по всеки конкретен случай на признаване в срок до 10 дни, считан от датата на представяне на документите по чл. 108, ал. 1.


(6) Срокът по ал. 3, както и срокът по ал. 5 може да бъде удължен в случаите, в които документите, подадени съгласно чл. 108, ал. 1 и 3, са недостатъчни за вземане на решение и се налага представяне на други документи.


Чл. 6. (1) Признаване се отказва, когато:


1. подадените документи не съответстват на чл. 108;


3. документите са издадени от училище на друга държава, което не е признато от компетентен държавен орган на съответната страна за част от системата ù за светско училищно образование.


(2) Отказът по ал. 1 се мотивира. Комисията или директорът на приемащото училище писмено уведомява заинтересувания за мотивите за отказа.


 


VII.Ученици


Права и задължения на учениците


Чл. 1. (1) Ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас.


(2) Ученик се отписва от училището, когато:


1. се премества в друго училище;


2. се обучава в дневна, комбинирана форма и не е посещавал училището по неуважителни причини за период, по-дълъг от два месеца;


3. се обучава в самостоятелна, индивидуална и дистанционна форма и не се е явил да положи съответните изпити в три поредни сесии.


(3) Случаите по чл.22, ал. 2, т.2 и т. 3, когато ученикът е в задължителна училищна възраст, директорът на училището уведомява съответната общинска администрация, РУО и органите за закрила на детето.


Чл. 2. Учениците имат следните права:


- да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда;


- да бъдат зачитани като активни участници в образователния процес;


- да избират между учебните предмети или модули, предложени от училището за изучаване в избираемите и във факултативните учебни часове;


- да получават библиотечно-информационно обслужване;


- да получават информация относно обучението, възпитанието, правата и задълженията си;


- да получават обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие;


- да бъдат информирани и консултирани във връзка с избора на образование или професия;


- да участват в проектни дейности;


- да дават мнения и предложения за училищните дейности, включително за избираемите и факултативните учебни часове;


- чрез формите на ученическо самоуправление да участват в обсъждането при решаването на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в това число на училищния учебен план;


- да получават съдействие от училището и от органите на местното самоуправление при изразяване на мнението си по въпроси, които пряко ги засягат, както и при участие в живота на общността;


- да бъдат поощрявани с морални и материални награди;


Чл. 3. Учениците са длъжни:


- да присъстват и участват в учебни часове и занимания;


- да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да допринасят за развитието на добрите традиции;


- да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие;


- да не участват в хазартни игри, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества;


- да не носят оръжие, както и други предмети, които са източници на повишена опасност;


- да носят ученическата си лична карта в училището и извън него;


- да представят на своите родители и на педагогическите специалисти ученическата си книжка и бележника за кореспонденция;


-да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището;


- да спазват Правилника за дейността на училището;


- да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове;


- да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове;


(2) Правилникът за дейността на институцията може да предвиди и други права и задължения за децата и учениците, доколкото те не противоречат на този закон.


- да се явяват в училището с облекло и във вид, които съответстват на положението им на ученици и на добрите нрави:


- да опазват и поддържат материално-техническата база на училището в добро състояние и при пълно спазване на определените санитарно-хигиенни и противопожарни норми;


- да се явяват в училище 15 минути преди началото на учебните занятия;


- да заемат мястото си в класната стая и да се подготвят за работа след биенето на първия звънец;


- да спазват установения ред в класните стаи по време на учебните часове и през междучасията;


- да пазят училищното имущество, училищната сграда и принадлежащия й район; родителите на ученик, който повреди училищно имущество, отстраняват повредата или заплащат отстраняването ѝ в тридневен срок от датата на констативния протокол, изготвен от класен ръководител; за умишлено увреждане на ученика се налага и наказание;


- да не подсказват и преписват по време на учебния процес или да използват готови материали като свои;


- да не изнасят и повреждат вещи от класната стая, кабинетите и други помещения;


 


Подкрепа за личностно развитие на учениците


Чл. 4. (1) Училищното образование осигурява подкрепа за личностно развитие на а и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури и доставчиците на социални услуги.


(2) ОУ „Христо Ботев“ разработва и прилага цялостни политики за:


1. подкрепа за личностно развитие на ученика;


2. изграждане на позитивен организационен климат;


3. утвърждаване на позитивна дисциплина;


4. развитие на училищната общност.


(3) Изграждането на позитивен организационен климат се осъществява чрез създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование.


(4) При работата с учениците училището основава дейността си на принципа на позитивната дисциплина, който се свързва с мерки и подходи, гарантиращи изслушване на ученика, осъзнаване на причините за проблемното му поведение и предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели спрямо себе си и останалите.


(5) При работата с учениците ОУ „Христо Ботев“ основава дейността си на принципа на превенцията на обучителните трудности и ранното оценяване на риска от тях. Тези мерки се прилагат към всички ученици в обща класна стая по ред, определен в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.


Чл. 5. ОУ „Христо Ботев“ има Етичен кодекс на училищната общност


Чл. 6. (1) На учениците в системата на училищното образование се предоставя подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им.


(2) Подкрепата за личностно развитие се прилага в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всеки ученик.


(3) За реализиране на общата и допълнителната подкрепа в училище ресурсен учител.


Чл. 7 ОУ „Христо Ботев“ се осигурява обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие


Чл. 8. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:


1. екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти /обсъждане на проблеми и обмяна на добри практики при работата им с едни и същи деца и ученици с цел повишаване ефективността на педагогическите подходи/;


2. допълнително обучение по учебни предмети;


4. допълнителни консултации по учебни предмети, които се провеждат извън редовните учебни часове;


5. консултации по учебни предмети;


6. кариерно ориентиране на учениците /взаимнодопълващи се дейности за информиране, диагностика, консултиране, посредничество и проследяване с оглед подпомагане на учениците в техния самостоятелен и осъзнат избор на образование и/или професия и осъществяване на връзка между училището и пазара на труда/;


7. занимания по интереси /развитие на способностите и на компетентностите на учениците, за изява на дарбите им в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство/;


8. библиотечно-информационно обслужване /училищна библиотека и гарантира свободен достъп до информация на учениците от различни документални източници в библиотечния фонд и в глобалната мрежа с цел изграждане на навици за четене и компетентности за търсене и ползване на информация/;


9. грижа за здравето /достъп на учениците до медицинско обслужване и програми за здравно образование и за здравословен начин на живот/;


11. поощряване с морални и материални награди /за високи постижения в образователната дейност, в заниманията по интереси и за приноса им към развитието на училищната общност/;


12. дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;


13. ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения;


Чл. 9. В ОУ „Христо Ботев“ осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и на координираните усилия на всички участници в образователния процес.


(2) Видовете и съдържанието на дейностите по превенция на тормоза и насилието включват:


1. изготвяне съвместно с учениците на правила за поведението им в паралелката;


2. разглеждане на теми от глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование в часа на класа, в заниманията по интереси и във факултативните часове;


3. партньорство с родителите;


4. дейности за развитие на компетентностите на всички членове на училищната общност.


Чл. 10. (1) Видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение включват:


1. обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му;


2. използване на посредник при разрешаване на конфликт в училище;


5. насочване на детето и ученика към занимания, съобразени с неговите потребности;


6. индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество);


7. участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището;


Чл. 11. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:


1. работа с дете и ученик по конкретен случай;


2. психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;


3. осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти;


4. предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания;


5. ресурсно подпомагане.


(2) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици:


1. със специални образователни потребности;


2. в риск;


3. с изявени дарби;


4. с хронични заболявания.


(3) Видът и формите на обучение, както и конкретните дейности за допълнителната подкрепа за личностно развитие се определят с план за подкрепа на детето или ученика. Планът за подкрепа за децата и учениците по ал. 2, т. 1 определя и часовете за ресурсно подпомагане.


Чл. 12. (1) Допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на оценката на индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в училището.


(2) Екипът по ал. 1 осъществява и допълнителната подкрепа.


Чл. 13. Екипът за подкрепа за личностно развитие в училището:


1. идентифицира силните страни на детето или ученика, затрудненията, свързани с развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване;


2. извършва оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика;


3. изготвя и реализира план за подкрепа;


4. извършва наблюдение и оценка за развитие на всеки конкретен случай;


5. изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.


Чл. 14. (1) В ОУ „Христо Ботев“ се обучават ученици със специални образователни потребности. Обучението се подпомага от ресурсен учител.


 


 


Санкции на учениците


Чл. 15. При неспазване на изискванията на Закона за предучилищно и училищното образование и настоящия правилник, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции:


1. забележка;


2. преместване в друга паралелка в същото училище;


3. предупреждение за преместване в друго училище;


4. преместване в друго училище;


5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.


(2) Когато ученикът възпрепятства провеждането на учебния процес, учителят може да го отстрани до края на учебния час.


(3) Когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, които са в нарушение на правилника за дейността на училището, както и когато състоянието му не позволява да участва в учебния процес, той се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му.


(4) Веднага след приключването на учебния час по ал. 2 или след отстраняването на ученика по ал. 3 се предприемат дейности за мотивация и за преодоляване на проблемното поведение и се уведомява родителят, представителят на детето, което полага грижи за него.


(5) За ученика с наложена санкция се осигуряват и дейности за превенция и преодоляване на проблемно поведение.


Чл. 16. (1) Мерките по ал. 2 и 3 от предходния член, както и санкциите "предупреждение за преместване в друго училище" и "преместване в друго училище" не се налагат на учениците в класовете от началния етап.


 (2) Санкцията "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се прилага за ученици, навършили 16-годишна възраст.


(4) Санкциите "преместване в друго училище" и "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се налагат за тежки или системни нарушения.


(5) Санкции не се налагат на ученици, когато поведението им е резултат от увреждане или нарушение на здравето, посочено в медицински документи.


Чл. 25. Санкциите се налагат:


1. „Забележка“ – за:


а. противообществени прояви и други нарушения на правно-етичните норми;


б. поведение, което е нарушение на установения ред при провеждане на екскурзии с учебна цел;


в. игри и прояви, застрашаващи живота и здравето на учениците в района на училището.


г. възпрепятстване на учебния процес;


 


2Предупреждение за преместване в друго училище– за:


а. системно и съзнателно нарушаване на дисциплината в процеса на обучение;


б. умишлени действия, застрашаващи живота и здравето на ученици, учители и служители в училището;


в. употреба на алкохол и други упойващи вещества в прилежащия район на училището;


г. прояви на грубо физическо и психическо насилие;


д. разпространяването на наркотични вещества в училището; то се разглежда и санкционира от съответната комисия в училището съвместно с органите на МВР;


3. „Преместване в друго училище до края на учебната година“ – за:


а. системно нарушаване на Правилника за дейността в училището;


б. употреба на алкохол и наркотични вещества в сградата и двора на училището;


в. упражняване на физическо или психическо насилие;


г. унищожаване на училищно имущество;


Чл. 17. (1) Класният ръководител писмено уведомява родителя за причината за отстраняване на ученика от учебни часове с уведомително писмо.


(2) За ученика с наложена санкция се осигуряват и дейности за превенция и преодоляване на проблемното поведение.


Чл. 18. Видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика.


Чл. 19. (1) Санкциите са срочни.


(2) Срокът на санкциите е до края на учебната година.


Чл. 20. СанкциятаЗабележкасе налага със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, а всички останали санкции – със заповед на директора по предложение на ПС.


Чл. 21. За откриване на процедура за налагане на санкции директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл.199, ал.1, т.35 от Закона за предучилищното и училищното образование – и съответните структури за закрила на детето.


Чл. 22. Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан или писмено да обясни обстоятелствата и фактите, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на педагогическия съветник.


 


Чл. 23. (1)Заповедта за налагане на санкцията се издава в 14-дневен срок от предложението на класния ръководител или от решението на ПС.


(2) Заповедта се съобщава в тридневен срок от издаването ѝ на ученика и родителя му, а заповедта за налагане на санкциятаПреместване в друго училище – и на началника на РУО.


(3) Заповедта може да се обжалва пред началника на РУО и при условията и реда на АПК.


Чл. 24. (1) Наложените санкции се отразяват в ученическата книжкаи в бележника за кореспонденция на ученика.


 (2) При налагане на мярката „Отстраняване от час ученикът няма право да напуска територията на училището по времето на отстраняването си.


Чл. 25. (1) Санкциите се заличават с изтичане на срока, за който са наложени, или предсрочно по реда, по който са наложени.


(2) Заличаването се отбелязва в ученическата книжка и в бележника за кореспонденция на ученика.


Чл. 26. (1) Ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини:


-при представяне на медицинско удостоверение, заверено от родител и медицински специалист в училището или на документ от спортен клуб, в който членува, заверен от родител и директора;


- до три дни в една учебна година със заповед на директора на училището;


- до седем дни за една учебна година с решение на педагогическия съвет.


(2) Документите по т. 1 и т. 2 от предходната алинея се представят в деня, когато ученикът идва на училище след отсъствието си.


(3) Броят на отсъствията по уважителни  и на неуважителни на всеки ученик се отбелязват ежедневно в дневника и се нанасят в ученическата книжка един път месечно от класния ръководител.


(4) Освобождаване на ученика от физическо възпитание и спорт се осъществява само с документ от лекуващия лекар или лекарска консултативна комисия. Ученикът уплътнява свободните часове с определена програма по предложение на учителя по физическо възпитание и спорт, която не застрашава здравословното му състояние. При неприсъствие на ученика в дневника се регистрира неизвинено отсъствие.


(5) За ученик, обучаван в дневна форма, чиито отсъствия не позволяват оформяне на срочна или годишна оценка по един или няколко учебни предмета, директорът на училището по предложение на Педагогическия съвет определя със заповед условията и реда за оценяване на знанията и уменията за учебния срок или за учебната година.


Чл. 27. (1) Учениците може да се преместват, както следва:


1. от I до VI клас през цялата учебна година;


2. от VII  клас включително не по-късно от 30 учебни дни преди края на всекиучебен срок.


Чл. 28. (1) Учениците се преместват при спазване на следните условия и ред:


1. подаване на писмено заявление от родителите и/или ученика съгласно чл. 12, ал. 2 на ЗПУО до директора на приемащото училище;


2. издаване на служебна бележка от директора на училището до три работни дни, с която потвърждава възможността за записването на ученика.


(2) Служебната бележка по ал 1, т. 2 се представя от родителя/настойника и/или ученика заедно със заявлението за преместване на директора на училището, от което се


премества ученикът.


(3) До три работни дни директорът на училището, в което се е обучавал ученикът, предоставя на родителя/настойник и/или ученика удостоверение за преместване, копие


на училищния учебен план.


 (4) До три работни дни от получаване на удостоверението за преместване родителят/настойникът и/или ученикът представя получените документи за записване в


приемащото училище.


(5) Директорът на приемащото училище до три работни дни определя със заповед условията за приемане на ученика и информира родителя/настойника и/или ученика. Родителят/настойникът и/или ученикът подписва декларация за информирано съгласие


относно различията в учебния план в приемащото училище и необходимите приравнителни изпити, ако има такива.


(6) В срока по ал. 5 директорът на приемащото училище информира писмено директора на училището, от което идва ученикът, за неговото записване.


Чл. 29. Ученикът се счита за преместен в новото училище от датата, посочена в заповедта на директора на приемащото училище.


Чл. 30.(1) За отличен успех, за научни и практически постижения в определена образователна област, за успешно представяне в състезания, конкурси, олимпиади, научни конференции на училищно, регионално и национално равнище ученикът се награждава с:


1. похвала от директора на училището и Педагогическия съвет;


2. книги или други предмети;


3. похвална грамота;


 (2) Педагогическият съвет предлага за награждаване пред директора по предложение на класния ръководител.


 


VIII.РОДИТЕЛИ


Чл. 1. (1) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на ученика го прави необходимо.


(2) Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция.


(3) Средство за връзка със семейството на ученика може да бъде и електронната поща на един от родителите.


Чл. 2. (1)Родителите имат право:


1. периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазване на правилата в училище и за приобщаването им към общността;


2. да се срещат с ръководството на училището, с класния ръководител, с педагогическите специалисти в определеното приемно време или в другоудобно за двете страни време;


3. да се запознаят с училищния учебен план / УУП/;


4. да присъстват и при желание от тяхна страна да бъдат изслушвани, когато се решават въпроси, които засягат права и интереси на ученика;


5. най-малко един път годишно да получават информация, подкрепа и консултиране в училището по въпроси, свързани с образованието;


6. да избират и да бъдат избирани в Обществения съвет на училището;


7. да изразяват мнение и да правят предложения за развитие на училището;


8. да участват в родителските срещи.


Чл. 3. Родителите са длъжни:


1. да осигурят редовното присъствие на детето в задължителна училищна възраст, като своевременно уведомяват училището в случаите на отсъствие на детето;


2. да запишат детето при условието на чл.12 от Закона за предучилищното и училищното образование в първи клас;


3. редовно да се осведомяват за своите деца относно приобщаването им в училищна среда, успеха и развитието им в образованието и спазването на училищните правила;


4. да спазват Правилника за дейността на училището и да съдействат за спазването му от страна на детето;


5. да участват в процеса на изграждане на навици за самоподготовка като част от изграждането на умения за учене през целия живот;


6. да се явяват в училището след покана от учител или директор в подходящо за двете страни време;


7. да възстановяват нанесените от ученика материални щети в тридневен срок от известяването от класния ръководител. В случай че щетата не се възстанови в регламентирания тридневен срок, се прекратяват правата на ученика към училището, след решение на ПС;


8. да зачитат предвидените в Закона за закрила на детето мерки и да съдействат при осъществяването на дейности по закрила на детето.


(2) Родители, чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение, са длъжни да гарантират постигането на целите по чл. 5 от ЗПУО.


 


 


IX.Педагогически специалисти


Функции


Чл. 1. (1) Учителите и директора са педагогически специалисти в ОУ „Христо Ботев“.


Чл. 2. (1) Длъжността „учител“ включва следните функции:


1. планиране на образователния процес и/или на дейностите по самоподготовка, организиран отдих, физическа активност и занимания по интереси при отчитане на възрастовите, индивидуалните възможности и особености и специални образователни потребности на децата и учениците, както и на възможностите за развитието им;


2. организиране и провеждане на образователния процес, на самоподготовката, организирания отдих, физическата активност и заниманията по интереси на учениците, използване на ефективни методи на обучение, на информационните и комуникационни технологии, създаване и поддържане на стимулираща и подкрепяща образователна среда и позитивна дисциплина, които насърчават развитието на децата или на учениците, на коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество както между учител и децата/учениците и между самите деца/ученици, така и между


учител и родител;


3. оценяване напредъка на децата или на учениците и на степента на усвояване на предвидените компетентности, насърчаване на постиженията или оказване на необходимата подкрепа и съдействие за пълноценното им интегриране в образователната и социалната среда, съобразно специфичните им потребности;


4. сътрудничество и участие в екипи за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците, съвместно с други педагогическите специалисти, взаимодействие с други институции и организации за осъществяване на подкрепа за личностно развитие на децата или на учениците;


5. контролиране, насърчаване и отчитане участието на децата или на учениците в образователния процес и своевременно информиране на класния ръководител за допуснати отсъствия и възникнало проблемно поведение с цел набелязване на мерки за преодоляване;


6. отговорност за живота и здравето на децата и учениците както по време на образователния процес в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси;


7. участие в провеждането на национално външно оценяване, държавни зрелостни изпити и държавни изпити за придобиване на професионална квалификация – по теория и практика на професията като квестори, оценители, консултанти и други;


8. участие в оценяването и избор на подходящи познавателни книжки или учебни помагала, на учебник или на учебен комплект по преподавания учебен предмет, отчитайки спецификата на групата или класа.


Чл. 3. Длъжността "старши учител", освен чрез функциите по чл. 4, ал. 1-4 се осъществява и чрез функции, свързани с:


1. провеждането на вътрешноинституционалната квалификация:


а) по съответните учебен предмет, модул или образователни направления в детската градина;


2. участие в:


а) подготовката на изпитни материали: тестове, задачи, задания и критерии за оценяване на знанията и уменията на учениците по съответния учебен предмет или модул;


б) диагностика и оценка на резултатите на децата и на учениците, напредъка и необходимостта от допълнителна работа;


в) провеждането на външно оценяване и държавни зрелостни изпити;


г) провеждането на училищен кръг на олимпиади, конкурси, състезания и други


извънкласни форми и дейности;


3. обобщаване и анализиране на резултатите, получени от:


а) проследяването на постиженията на децата по възрастови групи;


б) оценяването на входното и изходното равнище и/или от външно оценяване по


съответния учебен предмет или модул на ниво клас;


Чл. 4. Длъжността "главен учител" се осъществява чрез функции, свързани с:


1. подпомагане разработването на стратегията за развитие на институцията, с актуализирането й и с отчитането на изпълнението й;


2. планиране на вътрешноинституционалната квалификация чрез участие в подготовката на план за квалификационната дейност като част от годишния план за дейността на институцията, организиране и координиране на методическата дейност;


3. организиране и координиране на обмяната на добри практики в училището, ориентирани към повишаване качеството на обучение и прилагането на интерактивни методи за работа с децата и учениците;


4. участие в подготовката и провеждането на дейностите, свързани с:


а) национално външното оценяване и държавните зрелостни изпити в училището;


б) обобщаването на резултатите от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити за училището;


в) олимпиади, състезания, конкурси, пленери и други извънкласни форми и дейности, когато областен или национален кръг се провеждат в съответното училището.


5. консултиране на лицата, заемащи длъжността "учител" и длъжността "старши учител" в училището, при оценяването на индивидуалните потребности и на напредъка на децата и учениците;


6. подпомагане и консултиране на лицата, заемащи длъжността "учител" и длъжността "старши учител" по отношение на самооценяването в процеса на атестиране и диференцирано заплащане.


Чл. 5. Длъжностите „старши учител“ и „главен учител“ имат и функции, свързани с:


1. наставничество:


а) за подпомагане на новоназначени учители и оказване на методическа подкрепа за ефективно включване в образователния процес, мотивиране за професионално усъвършенстване и кариерно развитие като наставник;


б) чрез ръководене на самостоятелното участие в образователния процес на „стажант-учители“ като „учител-наставник“;


в) за осъществяване на методическа и организационна подкрепа на учители при ниска оценка в резултат на атестирането;


2. консултиране и подпомагане на лицата, заемащи длъжност „учител“, с цел кариерното им развитие;


3. разработването на училищните учебни планове, учебни програми, иновативни и авторски програмни системи в случаите, предвидени в държавните образователни стандарти;


4. организиране и координиране на дейности по разработване на проекти и участие в изпълнението им.


Чл. 6. (1) Лица, които заемат учителска длъжност и са класни ръководители, имат и следните допълнителни функции:


1. формиране на умения за работа в екип и за изграждане на позитивен организационен климат, като поощрява уменията на учениците за общуване и за интегриране в училищната и социалната среда;


2. подкрепа на ученическото самоуправление чрез включване в дейности по изготвянето на:


а) план за часа на класа с теми от глобалното, гражданското, здравното и интеркултурно образование, за кариерното им ориентиране и други;


б) правила за поведението на паралелката, съобразени с Етичния кодекс на училищната общност съвместно с учениците;


3. своевременното информиране на родителите за:


а) програмната система, по която работи детската градина или училищния учебен план, по който се провежда обучението в училището, седмичното разписание и възможностите за избор на допълнителни форми на педагогическо взаимодействие или на занимания по интереси;


б) успеха и развитието на децата им в процеса на обучение, възпитание и социализация, за спазването на правилата в училището и на Етичния кодекс с цел приобщаване към училищната общност;


в) възможностите и формите за обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие на детето или ученика, за определения график на допълнителното обучение и на допълнителните консултации по учебни предмети, за предлаганите занимания по интереси;


г) допуснати отсъствия и възникнало проблемно поведение с цел набелязване на мерки за преодоляване;


4. консултиране на учениците и на родителите по въпроси, свързани с кариерното ориентиране, с оглед осигуряването на подходяща среда за максимално развитие на заложбите и на уменията му;


5. прави мотивирано писмено предложение до директора на училището за налагането на санкция „забележка“ или „преместване в друга паралелка на същото училище“ на ученик във връзка с неизпълнение на задълженията му и за преодоляване на проблемно поведение;


6. спазва изискванията за оформяне и съхранение на документите на групата или паралелката.


Права и задължения


Чл. 7. (1)Педагогическите специалисти имат следните права:


- да бъдат зачитани правата и достойнството им;


- да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в Закона за предучилищното и училищното образование;


- да участват във формирането на политиките за развитие на училището;


- да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения;


- да повишават квалификацията си;


- да бъдат поощрявани и награждавани.


- да получава информация от директора на училището, регионалното управление по образованието и Министерството на образованието и науката относно възможностите за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация;


 - да продължават образованието си и да повишават професионалната си квалификация с цел подобряване на качеството на образованието;


- да дават мнения и предложения за развитието на училището;


- да използват училищната материално-техническа база за изпълнение на служебните си задължения. Размножаването на материали за тестове и изпитвания на учениците се извършва от длъжностно лице, определено от директора.Учителят представя подписано от директора или заместник-директора по учебната дейност разрешение за определяне на броя на копията;


 (2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:


- да участват в класирането на проектите на учебници по съответния учебен предмет и при избора на учебник, по който ще се провежда обучението;


- да осъществяват обучение и възпитание на учениците в съответствие с ДОС;


- да опазват живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от училището;


- да зачитат правата и достойнството на учениците и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;


- да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието им.


Чл. 8. (1) Учител, който е и класен ръководител, има следните задължения:


- да следи за успеха и развитието на учениците от съответния клас, за спазването на учебната дисциплина и за уменията им за общуване с учениците и учителите и периодично и своевременно да информира родителите им;


- да анализира и оценява рисковите фактори за учениците от класа и да предприема превантивни и корективни мерки за справяне с тях;


- да контролира посещаемостта на учениците от класа;


- своевременно да уведомява родителите, ако ученикът отсъства от учебни часове, както и когато спрямо него ще започне процедура за налагане на наказание и други мерки по този правилник;


- да консултира родителите за възможностите и формите на допълнителна работа с ученика;


- да организира и провежда родителски срещи;


- периодично да организира индивидуални срещи с учениците от класа, да организира и провежда час на класа и да работи за развитието на паралелката като общност;


- да участва в процедурите за налагане на наказания и мерки по отношение на учениците от класа в случаите и по реда, предвидени в този правилник;


- да осъществява връзка с учителите, които преподават на класа;


- да осъществява връзка и да подпомага учителите, които работят с ученици в класа;


- да води редовно и да съхранява учебната документация за класа;


- да запознава срещу подпис учениците и родителите с този правилник и с училищния учебен план;


- да изпълнява нарежданията на директора, които се отнасят за класа, и да се грижи за опазване на училищното имущество. В началото на учебната година получава имуществото за класната стая от ЗАС срещу подпис, а след завършване на учебната година го предава в изправност на ЗАС срещу подпис;


 (2) В началото на учебната година и след зимната и пролетната ваканция класният ръководител провежда родителска среща по безопасни условия и възпитание на труд.


(3) На първата родителска среща за учебната година класният ръководител предоставя информация на родителите относно графика за приемното време на учителите в училище.


Чл. 9. (1) За научни постижения в образователната област и успешно представяне на ученици в състезания, конкурси, олимпиади, научни конференции учителите се награждават, както следва:


- с книги и други предмети;


- с грамота;


- с парична сума, определена от УН.


 


X. Управление и организация на процеса на обучение и възпитание


Чл. 1. (1) Орган за управление на училището е директорът.


(2) Директорът организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на училището.


Чл. 2. (1) Педагогическият съвет, като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в училището:


1. приема стратегия за развитието на училището за следващите 4 години с приложен към нея план за действия и финансиране;


2. приема ПДУ;


3. приема УУП;


4. приема формите на обучение;


5. приема годишния план за дейността на училището;


6. приема учебни планове за индивидуална форма на обучение /ИФО/;


7. мерки за повишаване на качеството на образованието;


8. приема програма за превенция за ранното напускане на училище;


9. приема програма за предоставяне на равни възможности и за приобщаване на учениците от уязвими групи;


10. предлага на директора разкриване на занимания по интереси;


11. прави предложение на директора за награждаване на ученици и за налагане на съответните санкции в предвидените в този закон случаи и ПДУ;


12. определя училищни символи, ритуали и други отличителни знаци;


13. определя ученически униформи;


14. участва със свои представители в създаването и приемането на Етичен кодекс на училищната общност;


15. запознава с бюджета на училището и с отчетите на неговото изпълнение;


16. периодично, най-малко 3 пъти през една учебна година, обсъжда нивото на усвояване на компетентност от учениците и прилага съвместни мерки между учителите с цел подобряване на образователните резултати.


(2) Документите по ал.1, т. 15 и т. 79 се публикуват на интернет страницата на училището


Чл. 3. (1) Училищното настоятелство е независимо доброволно сдружение за подпомагане на дейността на училището.


(2) Училищното настоятелство подпомага дейността на училището в противодействието му срещу наркоманията и дискриминацията във всички нейни форми.


(3) Органи на настоятелството са Общото събрание и Съветът на настоятелите


Чл. 4. (1) Съставът на Ученическия съвет на класа се определя от учениците чрез явно гласуване всяка учебна година.


(2) Ученическият съвет на класа:


1. участва в планирането на тематиката в часа на класа;


2. съдейства за спазване на правата на учениците;


3. участва активно в решаване на проблемите на класа.


(3) Председателят или заместник-председателя на Ученическия съвет на класа е член на Ученическия парламент.


(4) При внасяне на предложение за наказание на ученик от класа класният ръководител го съгласува с Ученическия съвет на класа. Ако има различие, се внасят и двете предложения.


 


XI. Безопасни и здравословни условия на обучение, възпитание и труд


Чл. 1. Учениците са длъжни:


1. да изслушат началния и периодичния инструктаж за правилата за безопасност и хигиена и противопожарна охрана;


2. да се разписват в специална тетрадка за инструктажа, с което удостоверяват, че са им известни правилата за безопасни условия за обучение, възпитание и труд и се задължават да ги спазват;


3. да спазват правилата за безопасност и култура при пътуване в обществения транспорт;


4. да спазват строго учебното време, както и разпоредбите по безопасност на труда и правилата за вътрешния ред и дисциплината в училището, като изпълняват стриктно дадените им указания в това направление;


5. да знаят основните правила за оказване на първа помощ при злополуки;


6. да не ползват под никакъв предлог без необходимост противопожарните съоръжения;


7. да не сядат по первазите на прозорците.


Чл. 2. Учениците са длъжни да спазват следните правила за безопасна работа в мрежата:


1. училищната мрежа и интернет се използват само за образователни цели;


2. учениците не трябва да предоставят лична информация за себе си и за своите родители;


3. не се разрешава изпращането или публикуването на снимки на ученици или на техни близки без предварително съгласие на родителите;


4. учениците са длъжни да информират незабавно лицето, под чието наблюдение и контрол работят, когато попаднат на материали, които ги карат да се чувстват неудобно, или на материали с вредно или незаконно съдържание, като порнография, проповядване на насилие и тероризъм, етническа и религиозна нетолерантност, търговия с наркотици, хазарт и др.;


5. учениците не трябва да отварят електронна поща, получена от непознат подател;


6. забранено е извършването на дейност, която застрашава целостта на училищната компютърна мрежа или атакува други системи;


7. при работа в мрежата учениците трябва да уважават правата на другите и да пазят доброто име на училището.


Чл. 3. Учителите по биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, труд и техника, специалните предмети и ФВС да разработят инструктаж и да запознаят учениците в часовете си.


Инструктажите се съхраняват от директора.


 


Преходни и заключителни разпоредби


§ 1. Правилникът за дейността на училището се осъвременява ежегодно.


§ 2. Правилникът влиза в сила с приемането му от Педагогическия съвет. Директорът на училището организира запознаване на всички учители, ученици, родители и служители в училището с правилника.


§ 3. Всички учители, служители и ученици в училището са длъжни да спазват правилника.


§ 4. Този правилник е приет от Педагогическия съвет на училището с Протокол №12 /12.09.2018г.